сряда, 13 септември 2017 г.

Оверлог-мост

Мостът над язовир "Кърджали" към село Сухово - понякога толкова абстрактен, понякога съвсем истински.

четвъртък, 31 август 2017 г.

Тюленово. Другата България


          Тюленово е море, скали и спокойствие. Друга България? Онази, която не гради огромни комплекси на морето, не завладява плажни ивици, не бетонизира красиви природни кътчета. Тук няма да срещнеш пияни чужденци, които не знаят даже в коя страна са пияни. Това е край, който няма как да не обикнеш, независимо дали идваш за първи, десети или сто и десети път.


          В селото постоянно живеят тридесетина души, но през лятото в скалите има и "пещерняци". В многобройните пещери се настаняват хора, които прекарват по седмица или две в общуване с морето и слънцето. И със себе си. Хора, които се зареждат от общуването с природата, нищо че нямат баня, а "олинклузивът" им са слънцето, морската вода, тишината на скалите. И от време на време китарите.


          Тюленово са рибарите, които си свалят сутрин лодките по релси и ги качват вечер. Тюленово са милите, усмихнати хора, които не бързат за никъде. Гмуркачите, които вадят миди и рапани, или просто съзерцават подводните красоти.


          Тюленово е и "Тюленово арт-фест" с художниците, фотографите, музикантите, поетите и разказвачите на небивалици през август. Също и майсторите на рибена чорба. И хората с блеснал поглед, които просто се радват на всичко, което се случва на  феста.

Китара, акордеон и глас край скалите на Тюленово - част от магията на "Тюленово арт-фест" (снимка Пламена Недялкова)

Всички слушат историите на бай Иван. Фарът също слуша.

          В рибарското селище Кария, където се издига и фара на Шабла, ни чака бай Иван, работил на фара 43 години, Тази среща е от онези, които те карат да се замислиш, че човекът понякога е светулка. Светулка, която показва на другите как трябва да се живее - благо, тихо, скромно, но оставящо диря в душите.
          Останалото е магия, която не може да се изрази с думи.

Бай Иван, стария "пазач" на фара, дал 43 години от своите 96 на тази мигаща магия, построена преди повече от 150 години..

Фарът на Шабла
Тюленово - другата България




понеделник, 28 август 2017 г.

Доплеров ефект


                         Пътуваме към децата си.
                      Зад нас избледняват бавно 
                         като песни,
                           тези, на които сме деца.
                         Обичта ни винаги по-плътна е
                               по посока на движението.

понеделник, 21 август 2017 г.

Делчево приказка от камък и дърво


          Село Делчево си е пак там - съвсем на края на Пирин - от него се вижда долината на Места с град Гоце Делчев и нататък надигащата се верига на Родопите. Уличките са пусти, къщите са си все същите - едните стари, килнати, но разказват истории. До тях съвсем нови, натруфени - механи и къщи за гости, които не ти се ще да посещаваш. Привличат ме старите - от камък и дърво, с излющена мазилка и криви дървени порти. Къщата на баба Злата, на която се оказа, че съм направил може би последната снимка в живота, си беше там, с некролога на вратата, но се виждаха наченки на строителни дейности. Може би скоро и тя ще се превърне в къща за гости и ще изгуби стария си вид.






петък, 4 август 2017 г.

Киселчово - Бардово бърдо фест

          Не е ли странно - точно тези места, които ни се струват забравени от Бога, са всъщност докоснати от Божия пръст, и там ходят само такива хора - малко странни, малко луди, с китари, акордеони, кофи за перкусии, палатки, и с особени възгледи за това, кое е добро и кое - не. Нещо такова се получи и в Киселчово, в Родопите - място забравено, или докоснато от Бога. Място с библейски пейзажи и големи хора.



Ако се чудиш накъде да хванеш...

Киселчовски къщи

В очакване да почне феста

Библейски пейзажи

Косьо и Зора

На сцената пее Светла 

Фенка

Косьо и Зора във вихъра си  на сцената


Финал с песните на "Замунда банана бенд" или поне част от него

петък, 28 юли 2017 г.

На крилeтe на водно конче до "Скалния прозорец"


Изящен полски хвощ - лятно стъбло

          Потегляме сутринта по хладно. След Костино свиваме към с.Божак и малко преди селото оставяме колата. Божак е затънтено село с десетина къщи има-няма. Зелено е. И диво. Нищо че вече е края на юли. В края на селото виждаме кола с пловдивска регистрация и мъж и жена с пъстри дрехи да се суетят нещо до колата. Питаме ги за пътеката, но те казват, че не се оттук и не знаят. Били калайджии. Боже - вярно че имаше и такава професия. Говорът им е един такъв много чист и мек, гали ухото - такъв в града не можеш да чуеш.
          Жената след малко тръгва към ручея с един казан и започва да го търка с пръст и пясък.             Снимам я и продължаваме. Стигаме до малък каньон с водопад - като преди това сме се натъкнали на високи, сочнозелени хвощове. Такива високи не съм виждал. А може и да съм виждал, но обичам да се учудвам. Търсим брод откъде да преминем на отсрещната страна на дерето. Край водата летят множество водни кончета calopteryx. Те са с изключително красива окраска на крилата - зелено-синя металик. Не са виртуозни летци, както е привично за водните кончета - по-скоро полета им наподобява на пеперуден - тромав, артистичен, сякаш са подпийнали. Снимаме ги - толкова са много край нас, та се шегувам с другите, че тук има цяла водна конюшня. След известно лутане преминаваме на другия бряг, защото Венци има спомен, че пътеката е от другата страна. Движим се в гора през повечето време, докато стигаме до сливането на две дерета - Костинското и Голяма Бара. Тръгваме надолу по коритото на последното. Мястото става все по-красиво - причудливи скали се изправят ту от едната, ту от другата страна. Бавно, фотографски бавно се придвижваме напред - снимаме скали, пеперуди, водни кончета, деца.

Калайджийка - една забравена професия

Първото водно конче, което ни даде насока за пътя

          Не след дълго стигаме до Скалния прозорец. Затаяваме дъх. Не съм и подозирал, че недалеко от Кърджали може да има такова красиво място. Внушителна скала, с тунел в средата, през който минава дерето. А слънцето дипли сенки и светлосенки и всичко изглежда приказно. Снимаме от едната гледна точка, после хукваме към противоположната. Всеки търси своята си красота. Водните кончета тук стават още повече - летят край нас сякаш ни приветстват.

По коритото на "Голяма бара"

Скалният прозорец

Поглед от другата страна

Коко пред Скалния прозорец

          Въртим се като гламави с фотоапаратите, защото те ту кацат, ту отлитат. По едно време на Шапката на Коко каца черно водно конче, с малко бяло петно към края на втория чифт крила. Казваме му да не мърда и му правим фотосесия под двоен "обстрел" - Венци е от едната страна, аз от другата. След справка разбирам, че всъщност и двете разновидности са един и същ вид - Calopteryx virgo, но тези със сините крила са мъжките, а с черните - женските. Името на рода Calopteryx е дадено през 1815 г. и е от гръцки - "кало" - хубав и "птерон" - крило. Значи "хубавокрил". Красиво име.

Calopteryx върху Калояникс - красиво върху красиво

Мъжки калоптерикс

Женски екземпляр с петънце в края на крилата

          После правим почивка, хапваме сандвичи и обикаляме още около скалите - не можем да си тръгнем от това дивно място. Стъпките ни бавно ни отвеждат оттам, но мислено дълго още ще сме при палавите водни кончета калоптерикс и при скалния прозорец

Мислено още дълго ще сме при скалния каньон край с.Божак


четвъртък, 20 юли 2017 г.

"Кралският гъделичкар"* тръгна към хората


          Не, не съм Илия, но днес имам повод да почерпя - "Дневникът на кралския гъделичкар" тръгна вече към читателите в страната. Седемнадесет разказа, които ще ви пренесат в различни точки на земното кълбо и в различни точки на необятните човешки взаимоотношения. Разкази, които дълго след като сте ги прочели ще продължават да отекват в съзнанието ви, да ви  ръчкат, натъжават, или разсмиват.
          Пожелавам много приятни мигове с "гъделичкаря".
          Останалото - здраве!


          *"Дневникът на кралския гъделичкар",изд."lexicon", 186 стр., 12,98 лв