"И те са хора"

Това беше една рубрика, която ми беше много любима.
Тя излизаше в един вестник, после беше публикувана в един несъществуващ вече сайт, където имаше над 12 000 четения за малко повече от година. Някои от статиите виждах дори копирани в дребни, национални вестничета, без да се цитира името ми, но както и да е.
Та ще я пусна и тук.

"И те са хора"
Списъкът на хората оставили имената си като названия на ежедневно употребявани неща, е много дълъг. В тази рубрика ще позабърсваме праха от имената на някои от тях, за да откриваме понякога доста любопитни факти.


            

       Силует


          Силуета е портрет, очертан само с контур и изпълнен в един цвят. "Мързелив портрет". Той предава само най-общите черти на модела. Е, някои може би знаят, а други - не, че думата идва от името на мосю Етиен дьо Силует (Étienne de Silhouette), роден в Лимож през 1709 г. Заемал е високи длъжности при крал Луи ХV – бил е френски посланик във Великобритания и по-късно главен финансов контрольор (нещо като финансов министър) на кралството за 8-9 месеца. Тази длъжност в онез времена е била доста ветровита, щото финансовото положение на Франция, особено при последните Луита - Луи XV и Луи XVI никак не било розово. Нашият Силует решил да обложи с данъци богатата аристокрация и да отнеме някои техни дотации, за да укрепи плачевното финансово положение, ама номерът му, естествено, не минал и си спечелил само насмешки и критики, включително и от Волтер.

        По това време били на мода рисунките по сянка върху бяло платно. Те били "скъпернически", "недовършени" и сякаш поради това взели да ги свързват с името на нашия пишман-финансов реформатор.

        Етиен дьо Силует не е откривател на този тип рисунки – такива образци е имало в Англия още в началото на ХVІІ век, но тъй като и той самият се увличал по контурния портрет, понеже бил лесен за изпълнение, скоро хората започват да ги наричат рисунки “а ла Силует” и по-късно само “силует”. В Англия тези портрети са ги наричали “сенки”, но впоследствие и там се налага френската дума за ужас на англичаните (щото се мразят с франсетата, не за друго)

          Механизмът, по който били правени силуетите, е особено любопитен. Художникът заставал пред статива, зад статива е бил моделът, а зад модела - свещник, който всъщност отразявал формата на лицето върху платното на художника.

При силуета се вижда формата на лицето, на прическата, характерни черти - всичко останало е оцветено в черно или друг плътен цвят. Не може да се добие представа за детайлите - цвят на очите, цвят на лицето, силуетите са загадъчни рисунки, по които само може да се гадае за модела на рисунката. Може би точно затова съществителното “силует” е навлязло в нашето ежедневие с определения като: неясен, призрачен, мътен и др.

От 17 век, до средата на 19 век са творили хиляди майстори на силуети, повечето неизвестни. Един от тези майстори е французинът Огюст Едуард (1789-1861г), направил повече от 3800 силуета. Измежду известните личности, които са се занимавали със силуетни портрети са и Йохан В.Гьоте, като и Ханс Кристиан Андерсен.

В днешно време, когато не е толкова важно какво съдържание влагаме в нещото, а каква е формата, чрез която го поднасяме, силуетът изживява своеобразен Ренесанс, макар самият похват на рисуване на силуети да е отдавна забравен, както впрочем и самият мосю Етиен дьо Силует. Любопитното, е че на негово име имало наречена само една улица, но пък един от планинските острови от Сейшелския архипелаг носи все пак неговото име.

Силует на Гьоте пред надгробен бюст