четвъртък, 16 октомври 2014 г.

Далтон

         В нашата история през различните времена са се мотали всякакви „-исти” – марксисти, толстоисти, дъновисти, хитлеристи и какви ли не още. Всички те са били последователи на някаква доктрина, идея, движение, и са били наричани така по името на водача или основателя му. „Няма лошо”, ще кажем – това е част от човешкото разнообразие. Но за разлика от споменатите, далтонистите не са последователи на никаква доктрина или идея, а са просто... е, хайде сега, какво се правите, че не знаете. Нали преди време именно за това беше въведена интегралната бюлетина, за да не затруднява далтонистите, които не биха могли, иначе, добре да различат червената от зелената и синята от жълтата бюлетина.
Но всичко започва от Джон Далтон, роден през 1766 г в добрата стара Англия в семейството на тъкач. Още от малък се справя чудесно с числата и формулите и вече на 15 години става самият той преподавател по математика в частно училище. Преди да започне да се занимава с химия, той опитва с метеорология, което показва, че е бил голям хитрец. В метеорологията, както и в политиката, хората се занимават все с неща които не могат да пипнат, но се правят че разбират – облаци, въздух, атмосферно налягане. Един прекрасен ден обаче, открива, че не вижда света както останалите хора, защото му се „губят” някои цветове. Той, разбира се, си казва: „голям праз”!, т.е. не се депресира и решава да се възползва от този факт за да се прочуе (това си е моя интерпретация). Написва статия върху тази особеност на човешкото възприятие и така се ражда „далтонизма”. После науката ще установи, че тази „болест” е полово дискриминираща – т.е. различно се предава при мъжете и жените (тук феминистките си мълчат, разбира се, защото от далтонизъм страдат много повече мъжете). Генът на цветната слепота, както още я наричат, е рецесивен (ако знаете какво значи това – добре, ако не знаете – питайте) и се предава по майчина линия. Значи (сега четете бавно, защото аз го обяснявам бавно и няма да повтарям) ако далтонист и нормално виждаща жена имат дъщери, то те ще различават цветовете нормално, но ще са носители на гена. Ако тези дъщери имат синове, те ще са далтонисти, но ако имат дъщери, те ще разпознават без трудности кои са „Левски” и кои „ЦСКА” по фанелките. Уф, че сложно, това с гените!
Червена и зелена ябълка  горе) и как вижда същите ябълки един далтонист (долу)

Ама да не си помислите, че Далтон го е знаел това. Не, защото по онова време не са си имали и хал-хабер какво е това гени. Обаче нашия човек не се спрял дотук. След като „родил” далтонизма, той решава да „пусне мухата” на още някоя и друга теория и започнал луди химични опити. Така например постулирал закона, че налягането на смес от газове е равно на сумата от наляганията на всеки газ от сместта поотделно. Неговите съвременници направо са се спукали от яд как никой от тях не се е сетил за това по-рано. Но лебедовата му песен е, разбира се, теорията за атомния строеж на химичните елементи. С нея направо е разбил всички химици и физици от своето време, че и след това. Когато за първи път официално излага постулатите на тази теория, в залата имало само седем души. А самата теория била изцяло приета от научния свят едва половин век по-късно. Точно заради него, всички ученици в часовете по химия ги мъчат и до днес, че елементите са изградени от атоми, които имат различно тегло при различните елементи и заради тях пък са измислили  гадните химични формули.


Откритието на Далтон става пряк предвестник на периодичната таблица на елементите изработена години по-късно от Менделеев. Руснакът бил картаджия и открил таблицата като записвал елементите върху отделни карти и ги редял като пасианс.
Повечето от документите и бележките на Далтон били унищожени по време на бомбардировките над Лондон през ІІ-та Световна война.


През 1822 г Далтон макар и далтонист става член на „Кралското Дружество”, а през 1830 г и един от осемте асоциирани чуждестранни членове на Френската Академия на науките.
Когато умира през 1844 г в Манчестър, повече от 40 000 души се стичат на погребението му за отдаване на последна почит.
Ако ходите да си вадите „медицинско”, задължително ще ви покажат едни картинки с цифри, с различни нюанси на даден цвят. Това е тестът на Ишихара, измислен през 1917 г.

Ако ви кажат, че сте далтонист, не се шашкайте - далтонизмът не е болест. Само може да ви попречи да станете шофьор, или известен художник, но няма да ви попречи на кариерата на политик, например.

Няма коментари:

Публикуване на коментар