Гилотен

           Гилотина: инструмент за обезглавяване; тегло - 580 кг, височина – 4.50 м; ножът е 7 кг. и пада от височина 2,25 м. Първата гилотина е изфабрикувана през 1792 г. от доктор Антоан Луи и майсторът на пиана – Тобиас Шмит, след спечелен конкурс, тъй като те предложили най-ниска цена (827 сребърни ливри).

            Ами тогава, ще попитате, защо се казва гилотина? Ако не припирате, ще го разберете до края на статията.

            Доктор Жозеф Гилотен (Guillotin) е роден една година преди нашия поп Стойко Владиславов (известен още като Софроний Врачански) – през 1738 г. Завършва медицина в Париж, а по време на Френската революция,  участва активно в политическия живот. Неговата дейност като политик може да се резюмира с една дума – хуманизъм. Не, това не е шега, а е просто история.

 

           До средата на ХVІІІ век, обезглавяването е запазена смърт само за благородниците. Крадеца е връзван за колело и пребиван, политическия престъпник е разчекван от 4 коня, фалшификаторът на пари е сваряван жив, еретикът е изгарян на клада, а крадливият слуга е просто обесван. Именно в качеството си на политик - член на Конвента, Гилотен предлага през 1791 г. реформа в изпълнението на смъртните присъди, като изхожда от максимата за равенството на всички осъдени. Така се приема закон, който постулира, че всеки осъден на смърт, независимо от сана и престъплението му, ще бъде обезглавяван. Пак той предлага да се построи машина за тази цел, която да направи смъртта на престъпниците по-малко варварска и да намали тяхното страдание. Но, както беше споменато в началото, филантропа Гилотен не е изобретил гилотината. Прототипи на тази машина са действали още от ХІІ век в Англия и Италия, за което свидетелстват стари гравюри. И отначало, наистина, машината е наричана на името на споменатия вече доктор Антоан Луи – „ла Луизон”, и „ла Луизет”, но скоро започват да я наричат „Гилотина”, въпреки енергичните протести на самия Гилотен. Просто той е политик и е по-популярен, а и все пак идеята е негова. Самите престъпници пък, на жаргон помежду си я наричали „Вдовицата”. В началото на 1792 г, крал Луи ХVІ подписва закона за въвеждането на машината за рязане на глави в кралството му, без да подозира, че след по-малко от година, неговата глава също ще бъде отделена „хуманно” от тялото му с помощта на гилотината. Това става близо до булевард „Шанз Елизе”. Малко след това същото ще сполети и кралицата - Мария-Антоанета и Орлеанският Дук – братовчед на краля. Периода на Терора през Френската революция трае от септември 1793 до юни 1794. За този период са гилотинирани 19 000 души само в Париж, като понякога машината е рязала по 6 часа непрекъснато. Хуманно, нали? И "производително". По време на Терора на републиканците, самият Гилотен е в затвора, като за малко и той не минава под гилотината. След това се отказва от политиката и продължава своите медицински проучвания. Става главен пропагандатор на ваксината срещу вариолата, като за идеята спечелва дори подкрепата на Наполеон и на църквата. Малко преди смъртта си – през 1814, основава Френската Медицинска Академия. Неговите наследници години след това правят опити чрез съдебни дела да забранят назоваването на тази машина с тяхното фамилно име, но това не води до успех - единствено получават разрешение да си сменят името ако пожелаят.

            Днес гилотините са много по-малки и вече не всяват такъв ужас – използват се в печатарството и фотографията за рязане  и оформяне на хартията, а има и гилотини за пури. Последната „страшна” гилотина е използвана през октомври 1981 във Франция, след която дата, смъртното наказание там е отменено.
           Та ей такива работи.