НИКÓ

Жан Нико не е знаел нищо за вредата от никотина, но пък е разбирал от дипломация. Бил радетел на френския език по времето на разни френски крале през ХVІ век. Всъщност за учения свят, той е преди всичко основоположник на френската лексикография. Лексикографията, това ще рече съставянето на речници и да му се чудиш на акъла как още преди 5 века се е занимавал с такива работи. Явно всичко друго му е било наред. След неговата смърт излиза първия му речник посветен на неговия майчин език, наречен „Богатството на френския език”. Годината е 1606. Но световната слава на името му е свързана не с ерудицията и учеността му, а със случайно събитие. Той е роден в град Ним – този същия град, който дава името си по-късно на известните златотърсачески панталони - дънките „Деним”, нали сте ги чували. През 1559 г, крал Франсоа ІІ, го изпраща на сладка служба уж като посланик в Лисабон, а всъщност е трябвало да уреди важен брак между кралски особи на двата двора - на португалския наследник Себастиан и невръстната Маргьорит дьо Валоа - тази същата Кралица Марго, за която три века по-късно ще пише Дюма. На следващата година, може би от благодарност, Нико „светва” Катерина Медичи за чудодейното растение тютюн, с надежда да излекува нейната мигрена. През 1561 г вече, повечето придворни наричат тютюна „тревата на Нико”, или просто „никотиана”, макар че Нико не е първия, който го внася във Франция. Доста преди това по френските пристанища се е пушел тютюн, донасян от търговските кораби, но Нико е първият, който го въвежда сред дворцовия елит – ето това е тънкия момент. Скоро, не друг, а височайшите дами започват да си лекуват дребните болежки с помощта на „тревата на Нико”. Така, лека-полека тютюна идва на мода. Постепенно от дивашко, растението става „културно”, и когато Карл Линей започва да дава бинарни имена на растенията, той се сеща за Жан Нико и кръщава тютюна „Никотиана табакум”. От тогава до днес тютюнът не престава да променя обществените навици и да създава нови, като става неизменен спътник на човека в неговите хранителни, терапевтични, социални, психологически, икономически и политически нужди. „Нищо не може да се сравни с тютюна, това е страстта на достойните хора, и този, който живее без тютюн, не заслужава да живее”, казва Сганарел, прочутият слуга на Дон Жуан от едноименната пиеса на Молиер. Жан Нико умира през 1600 г в Париж, без да подозира, че един ден хиляди лекари ще плашат хората с никотина, като причинител на ужасни болести. 

Ех, Нико, ако си беше писал само речниците, нямаше да те сполети това "наказание" на историята.