Стар лъв от провинциален зоопарк

Лъвът от заглавието е метафора – метафора за България - да не си помислите, че става дума за лъва от хасковския зоопарк. Но да карам подред.

В последните месеци ми се случи да съм неволен слушател на не малко разговори за това колко велики сме били ние българите. Как едва ли не всичко, което днес ни заобикаля и което е било измислено – ако не сме го измислили първи, то поне сме били главната причина да се случи. Най-общо казано при тези разговори ми намирисваше на онова, което наричаме патриотарство и чийто факел е една партия - няма да я назовавам, но завършва на „ака”. При тези раздумки основния лайтмотив беше това, колко ние сме богопомазани и умни, а останалите народи  - колко са тъпи и нискостоящи. Най-благодатна почва за подобни чувства и настроения дава разбира се историята, която с малко повечко амбиции и повърхностни знания, открива място за най-различни тълкувания и изопачавания.

Първият разговор, на който присъствах беше между интелигентни хора – единият поет и то добър поет, а другият - уредник на литературен музей. Че като си пришпориха конете през историята тези другари, като тръгнаха от траките, че и по-назад, разкриха как древните елини всъщност били ни повече, ни по-малко траки и как цялата древногръцка култура била тракийска – т.е. наша, родна. После стигнаха до това, че траките били имали писменост – отделно от гръцката – и как много плочки с тракийски писмена се пазели в САЩ, даже били разчетени, но се пазели в тайна, пък ние тука трева пасем и нищо не знаем.

Вторият разговор беше в един късен автобус от София за Кърджали и беше смесица от мистично и комично, както впрочем са повечето такива разговори. Той се водеше между млади хора – малко над двадесет години. Единият обясняваше вещо на другия колко силни и жилави сме били още от древността и как всички империи или народи, които са ни се опълчвали ние сме ги правили на пух и прах, без изключение. И се даваха нагледни примери с тази или онази империя, с този или онзи подвиг. Когато другия събеседник плахо се обади: „добре, ами Османската империя? Нея защо не сме я направили на кайма”, тогава първия многознаещ малко се запъна, но отговори, че пак сме ги надвили – макар и завладяни, ние сме били основната причина в края на краищата тази Империя да се гътне, защото била смъртно ранена, отслабена отвътре от нас, българите. Защото жилава работа сме това българите - истински лъвове.

В трети разговор пък ме убеждаваха как прабългарите си били живели винаги тук, на Балканския полуостров, и как само по някое време им щукнало да се преместят на изток в Азия и после, през VІІ век просто си се върнали по старите бащини места. Истории, митове, мистика...

Само да кажа, че митологизирането на миналото, митологизирането на нашето „най-най” не е само наша „болест”– тя обикаля по всички народи и страни. През онези 45 години дето на някои им били малко, а на други им стигали, ни учеха, че бъдещето е светло, а миналото - славно. Сега бъдещето е мъгливо, а миналото... абе, оказа се, че не било съвсем такова каквото сме го учили в учебниците, но не пречи за сметка на това да го обявяваме за все по-славно, героично и мистично. Както често става, най-гръмогласни са не историците, или поне не истинските, а разни мистици, езотерици, окултисти и какви ли не любители на конспиративните теории за световен заговор срещу нас. Впрочем книжарниците са препълнени с книжлета на подобна тематика. А щом се издават и продават такива книги, значи се и търсят и купуват.

            Няма да е вярно ако кажа, че българите днес се делим само на две категории – на нихилисти – които отричат всичко стойностно постигнато от нас като нация – те са и тези, които най-често емигрират, и на патриотари – които пък величаят прекалено миналото и достойнството ни по един повърхностен и късоглед начин. Това няма да е вярно, но е вярно, че тези две категории стават все по-многобройни.

В едно мое стихотворение бях писал, че България:

                         „прилича на стар лъв от провинциален зоопарк

                        когото хранят само с минало и кисело мляко”

Разбира се, това е една метафора, с която исках иронично да изразя сегашното положение - когато настоящето ти е трудно, да си заравяш главата в доброто, величаво минало. Защото само с кисело мляко може и да се живее – не знам, не съм пробвал, но само с минало, колкото и да е героично то – не може.

За себе си мога да кажа, че не искам да ме хранят с измислено, изопачено минало, защото ще заприличаме на македонските патриотари – смешни и жалки. Искам да живея в едно спокойно, добро настояще, което дружно всички да правим – тук и сега. Искам да правим конкретни неща – като например да си спазваме знаците за движение по пътищата, когато сме зад волана, или да си почистваме градинките около къщичките и около забравените паметници, а не да се възхищаваме колко било чисто в не-знам-кои страни. Така ще покажем по-голяма обич към нашия си лъв – България, отколкото ако размахваме най-големия трибагреник, който сме намерили и врещим застрашителни, великобългарски слова.