сряда, 7 януари 2015 г.

Един ТИР с канарчета (вариации а ла Реймон Кьоно)


1.Майна
Било по пътя София – Кулата, а може би и по друг път, майна. И ся, там някъде на 78-ия километър, майна, стоял един младеж и чакал нещо да премине и да го качи щот нямал пари за автобус. Взел го значи, майна, един камион с № РВ 04 43 СР и с ремарке РВ 14 77 ЕЕ. И както пътували, майна, преди всеки мост по пътя, шофьорът удрял с едно дълго желязо, без съмнение “сделано в СССР”, по ламарината зад гърба си. На въпроса на уплашения младеж: “Що така млатиш камиона, бе майна”, шофьорът отвърнал: “Аз, майна, ши знайш, карам отзад 1178 кафеза с канарчета, и с тях теглото ми е 11,8 тона. Като заблъскам по ламарината, канарчетата се вдигат във въздуха, камионът олеква с почти два тона, нали разбийш, майна, и тогава минавам по моста, по който е разрешено преминаването само на превозни средства до 10 тона”.

            2. Стихотворно
Един тираджия взел на стоп един стопаджия.
Тираджията бил с мустаци и шегаджия,
а стопаджията се казвал Цецо и не бил махнаджия.
И, да му се не види, преди всеки мост,
шофьора на тира взимал една щанга (или лост)
и удрял с нея по арматурното табло на камиона,
ама удрял яко, апокалиптично, не като кокона. 
И Цецо всеки път примирал от страх,
да не го направи тоз мустаклия на пух и прах,
и освен това, с главата си проста,
питал се всеки път, каква е връзката с моста.
И вече някъде след третия мост,
Цецо задал следният (може би тъп) въпрос:
„О, човече, стига вече,
камиона ти съвсем потроши,
какъв е този див ритуал, ми кажи”?
„Понеже карам кафези с канарчета,
а тежат два тона тези пернати другарчета,
та като ударя с лоста по таз ламарина,
те хвръкват във въздуха и хвърчи перушина,
тогава, олекнал, мога спокойно чак,
да мина по всеки мост, на който има знак –
над 10 тона забранено, за камион или влак!”
Хванал се Цецо, тогаз, за корема
и се смял цяла седмица, но го пипнала хрема.

3.Проевропейски
Веднъж, Сергей Ст. карал ТИР с канарчета от София за Брюксел. Преди Враца, качил като втори шофьор Симеон В., а вече към Берковица взели и своя ортак Ахмед Д. От време на време спирали за да поиграят на карти, на играта “3:5:8”. Не щеш ли, обаче, стигнали до един мост, пред който имало табела: “Само за камиони, домували поне 6 месеца в страната и с товар до 10 тона”. Сергей Ст. спрял тира, свалил си очилата, почесал се и взел да се съветва с другите, какво да направят, за да олекне товара. Тогава Симеон В., дал идеята да запраскат по тенекиите на камиона, и така канарчетата щели да помислят, че са дошли проверяващи от ЕС, щели да се вдигнат да летят и тира щял да премине олекнал по моста. Ахмед Д., който имал повече опит с превоза с автобуси, възроптал, щото разбрал, че част от канарчетата били от райони със смесено пернато население и така щели да им се нарушат правата. Останалите двама, обаче, били мнозинство. Така и направили, и криво-ляво закарали тира до Брюксел. Оттогава, всички европейци, взели да викат на Балканския полуостров, Балканарски полуостров…

4. Несигурно
Не знам дали било самосвал, бетоновоз, или …Не, не може да е бил бетоновоз, значи трябва да е бил тир. И този тир карал кокошки ли, канарчета ли, папагалчета ли било. Да, да - сега си спомних – канарчета карал. Не знам закъде ги карал точно, но май по едно време качил една мацка. Не, травестит. Или, дали не било пич? Точно така качил един пич на стоп, не мацка, нито пък травестит (пази боже!). Обаче, преди всеки жепе прелез, или май преди всеки подлез…Абе, чакай сега малко…хм-м-м… дали не беше надлез, да му се не види… То, надлеза какво е всъщност? – не е ли вид мост? Ами да – точно така, значи, преди всеки мост, тираджията удрял с една тояга ли, щанга ли, по километража на камиона. Ех, ама и ти, как ще удря по километража – виж колко ти е акъла? По задните дървении на кабината удрял. Главата ти е дървена! – какви дървении в кабина на тир. Ла-ма-ри-ни. По задните ламарини. Пичът, дето се качил на стоп, попитал тираджията, или не, самият тираджия му казал, без да го питат, че удря така по ламарините, щото по принцип тира с канарчетата тежал  повече от 1 тон. Не, бе, повече от 10 тона, казал тираджията, а като ударел, канарчетата започвали да цвърчат, т.е. искам да кажа, да хвърчат и тира олеквал под 10 тона, колкото май било разрешеното за минаване по моста. Пичът му казал: “ти май ме взе за канарче”, а тираджията отговорил, че е точно така, май…Ама не съм сигурен…Дали не бяха кокошки в бетоновоз…


            6. Ингилизки
            Уан ден ай пътувейшън с май тир. Садънли, гледам, уан стопаджия, маха ми, енд ай му сей: “Хей мен, камон при мен, в май камион!” Енд той ми сей: “уокей! Ю ар ъ гуд бой”. Драйвам аз, драйвам и по едно тайм гледам – О, май Год! – мост. Обаче, дъ мост из вери кофти, щото онли за тирс с тегло до 10 тонс. Фак ю! Йес, ай сей, фак ю, щото май камион из вери тежък – туелф или тринайстийн тонс – ай донт ноу. И уот има ин май камион – мени бърдс, ама канарчета-бърдс, нот чикън. Бът ай ем умен мен – ай хев ъ щанга. Ай тейк май щанга енд ай замлатих он дъ ламаринс. Млат ин дъ райт ламаринс, млат ин дъ лефт ламаринс. Дъ бърдс фър-фър от страх, енд ай минах он дъ мост. Ноу проблемс.

            7.Литературен анализ
            Литературният герой е един обикновен гражданин, шофьор, по всяка вероятност с ниско образование. Подразбира се, че не е чел много книги, понеже често е пътувал. Въпреки това, авторът подчертава неговото човеколюбие, което прозира ясно, когато шофьорът качва един стопаджия по пътя. Образът на стопаджията не е описан подробно, за да се подчертае основния персонаж, а именно шофьорът на тира. По-нататък е дадено поведението му при кризисна ситуация на пътното платно, като авторът набляга на неговата съобразителност и професионализъм, но едновременно с това и простоватост. Липсата на изтънчени маниери е подсказана под сурдинка с факта, че героят борави с щанга – инструмент, будещ антипатия и дори страх у обикновените граждани. Също така, ударите по ламарините, говорят за липсата на хуманно отношение към животните и в частност към малките сладкогласни канарчета. Но пък добър пример ни се дава с това, че шофьорът има будна гражданска съвест и се съобразява с пътните знаци, като на всяка цена иска тира да олекне под 10 т. Авторът посочва, не случайно, че стопаджията е уплашен от това поведение на главния герой, което ни ориентира в масовите обществени нагласи на голяма част от населението в периода на преход и несигурност. Все пак, финалът на произведението е мажорен, с добродушните обяснения на шофьора към момчето, че като удря по ламарините канарчетата хвръкват и тира олеква, което ни кара да ситуираме основния персонаж по-скоро като положителен герой. С майсторска експресивност, авторът е описал една много автентична случка, като в стегнат стил, по Елинпелиновски, е нарисувал един пълнокръвен образ, към който той не крие симпатиите си.

            8. По аскуфски
            Ъдин шифийор утювал с тира към Кулътъ дъ каръ ънни жельти пильци – ут сия дет ги ни бивъ за нищу – канарчаа им рукат. Чиляка карал, ама угельпиль пътя. Тогаа зел анно мóмчи на стоп. Върели те, върели и хем си уртували, хем упрайли арния пъть. Обачи, ни щеш ли, стигнале ъдин мост. И тогава соя шифийор дъ земи да фани ънно длього железу и да запраска по ламариньте, та искарал акъла на мóмчиту дет било с нега.  Мóмчиту гу питалу, байо къвъ е сая раптъ, оть тъй праскаш сея ламаринье, зъ ги напрайш сърсапать? Тугаа шифийорът му распрайъл, че на ноа мост ималу тъбелъ саму за камиони до 10 тонъ, а пък неговия бил десет и кусур. Мъ пунежи карал ънни жельти пильци отзади и къту запраскъл с железуту, они форкали, тиръ улеквъл с два тонъ и тугаа минаал пу мостъ.

            9.Предизборно

            Един избирател карал предизборно камион с канарчета за един предизборен щаб. Канарчетата били за предизборна награда на избирателите от ромската махала в гр.Х. По пътя качил на стоп друг избирател, който нямал друг избор. Докато пътували, си говорили за изборите и за това колко важно било човек да избира, когато има право на избор. По едно предизборно време, двамата избиратели стигнали до един предизборно украсен мост, който бил само за камиони с тегло до 10 тона, управлявани от избиратели. Тогава, първият избирател, дето карал камиона, избрал една предизборна щанга и заудрял предизборно по ламарините в кабината. Вторият избирател го запитал защо удря така предизборно, на което получил предизборен отговор: “Понеже карам отзад канарчета за изборите, и тъй като с тях надвишавам 10 тона, като заудрям предизборно с предизборната щанга, те се плашат предизборно, хвръкват и така камиона олеква предизборно”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар