вторник, 3 февруари 2015 г.

Цикада и щурец, или най-стария двубой за имидж


Мосю Лафонтен е приятел на милиони деца по света и цар на басните – спор няма. Един от шедьоврите му е “Щурец и мравка” - историята за жестокостта на богаташа-скъперник, спрямо артистичния пройдоха. Само че, в оригинал, героите в нея са... Цикадата и Мравката (на френски La Cigale et la Fourmi). Отделен въпрос е, че Лафонтен, съвсем не е "баща" на тази може би най-известна басня в света. Измежду стотиците басни останали от Езоп, има и такава със същото име и съдържание, но много е вероятно и той да не е оригиналния автор, а да е заимствал историята от източните мъдреци.
Вярна ли е грешката?
По нашите ширини и цикадите и щурците са широко разпространени насекоми. Само че цикадите се хранят изключително като смучат сок от растенията - просто такъв им е устният апарат, а щурците направо ги нагризват. Значи от биологична гледна точка няма как цикадата да иска “житце сбрано”, защото тя не може да го яде. Освен това, цикадите умират “зимъска”, така че изобщо не им трябва храна за този период. Излиза, че първо Лафонтен бърка насекомото, от непознаване на биологията му, след това при българския превод се допуска грешка на видовете, и така всъщност се достига по-близо до истината – биологията на щуреца е много по-близо до описаното в баснята насекомо. Значи в българския превод грешката е вярна. Едва ли, обаче, преводачът умишлено е “поправил” незнанието на Лафонтен. По-вероятно е друго - през вековете илюстраторите не винаги са различавали добре двете насекоми и поради погрешно изобразяване в някои илюстрации към баснята - преводачът гледайки на картинката животинче приличащо повече на щурец е заменил цикадата.



 Илюстрация от 19-ти в. на карикатуриста Грандвил (Grandville) към баснята на Лафонтен

Иначе цикадите също са “музиканти”. Латинското име на най-известната у нас “обикновена жътварка” е Lyristes plebeja, което ще рече "народен музикант", или "народен лирик" (в древността това е било едно и също). Някои видове цикади се нареждат сред най-гръмогласните насекомни видове. На коремчето на мъжките има специален орган – “цимбал”, който е устроен по всички закони на акустиката – с мембрана, с резонаторни отвори и т.н. През лятото ако имате няколко екземпляра от тези насекоми в двора и прозорецът ви е отворен, то ще трябва да си сложите памуци в ушите, или да си пуснете "Планета ТВ” на максималното “волуме” за да я заглушите. Не всички измежду десетките видове са пеещи – има и други, които са... пенести. Така и се наричат – пенници, защото ларвите им докато се хранят изпускат течност и мехурчета въздух, и буквално са забулени в пяна. Измежду цикадите има и вредители по селскостопанските култури - някои пренасят вируси. Щурците също вредят по растенията, дори повече от цикадите, но пък "свирнята" им е по приятна - нищо че нямат специален музикален орган, като при цикадите. За сметка на това вида им е по-боен. В статия от 1887 г зоологът Етиен Рабо споменава, че в императорски Китай, висше изкуство е било отглеждането на пеещи цикади - дори е имало длъжност имперски цикадист. Този сановник е трябвало да доставя на императора определено количество живи насекоми за да му пеят  на ушенцето. Пак в Китай са отглеждали и... бойни щурци. Дори интересът към боят между щурци е бил сравним с интереса към футбола днес.
 Абе не знам вие какво ще кажете от цялата тази бъркотия, но цикадите сякаш  са надделявали в борбата за по-добър имидж в миналото и при някои култури - древни гърци, китайци, но в днешно време по-харесвани май са щурците.

            Така или иначе, както се казва - най-важна е поуката в баснята, а останалото са подробности.

Няма коментари:

Публикуване на коментар