Хрупат козиците...

         Седмицата на гората е през април – това всеки го знае, но не всеки знае, че всички останали седмици в годината са седмици на... брадвата. Или по-точно на моторната резачка. Великата българска гора по нашите земи – „магна силва булгарика”, казват била гъста и непроходима някога – преди векове. Отдавна това е само легенда. Днес, нашата гора не е гора, а дървен материал, извор на бързи печалби. Много писатели са писали за българската гора – някои възторжено, други тревожно. Вазов – този наш народен писател, който е писал за всичко, което е попадало в полезрението му, е обърнал внимание и на унищожаването на горите. По времето когато е живял главна причина за това унищожаване било животновъдството. Авторът на „Епопея на забравените” и на обявения за най-любим роман на българите „Под игото”, има стихотворение „Хрупат козиците”, отпечатано през 1899 г в сборника „Скитнишки песни”, което се явява може би първото екологично стихотворение, макар да буди повече снизходителен смях, отколкото екологичен патос:

„ Хрупат козиците шумица млада.

Вехнат дръвчетата, гинат гориците,

Извори съхнат, изчезва прохлада...

  Хрупат козиците.”

Точно тогава - в началото на 20 век, продължавало масовото изсичане на българските гори започнало още през втората половина на 19 век – за дърводобив и за целите на животновъдството.

Дано българската гора не остане само в легендите

Времето на социализма, с всичките му убоги страни имаше тази голяма червена точка – грижата и стопанисването на горите български. Това е период на масово залесяване в много от нашите планини - в Родопите, Странджа и Сакар, както и в много равнинни области. Моята тъща, лека й пръст, разказваше, как като млада ходела на бригада по смолянските гори, да събират гнезда на... борова процесионка – този страшен и днес вредител по бора. Като за награда им раздвали...кашкавал. Представете си, ако въведат и днес подобна система за ръчна борба с боровата процесионка – колко много мераклии ще има, предвид на безработицата в Родопите и най-вече на цената на кашкавала в момента.

             За съжаление в момента сме свидетели на не знам кой поред етап в унищожаването  на нашите гори. От години, стотици тирове ежедневно изнасят гората под формата на греди, дъски или трупи - и всичко това - с благословията или с липсата на далновидност - все тая - от страна на държавата. Това се случва и при нас в Родопите. Кампании по залесяване няма, или ако има те са само веднъж в годината - по време на онази спомената седмица през април и съвсем не са така масови. Впрочем, за това свиделства и закриването на голяма част от горските разсадници - просто няма нужда от тях. Значи какво правим - хем унищожаваме нашето си зелено богатство, хем не създаваме сериозна дървообработваща промишленост - да има повече работни места тук, а бързаме да изнесем гредите в суров вид при комшиите - та там да се развива тяхната промишленост и да има при тях трудова заетост. Глупави ли сме, или недалновидни - оставям на вас вие да кажете. Днес "козиците" дето унищожават гората са други - на два крака, подвизават се по министерства и се возят в джипове. И са много. И пак чуваме Вазов да се провиква отпреди 116 години:

     Всички гневим се, крещим гръмогласно:
     "Дайте да пазим от смърт планиниците!"
     Следва злодейство вековно, ужасно:
        хрупат козиците.

Ама – казват специалистите – тя гората си се възстановява сама. Това е само отчасти вярно, първо защото за да се възстанови гората трябва да и се даде възможност за това, т.е. да се остави на мира и второ - много от онези хилави саморасляци ще си останат криви и негодни за качествена дървесина и след години.

Преди дни в парламента беше приет тримесечен мораториум за изнасянето на необработен дървен материал. Похвално - приемаме го като една срамежлива стъпка в правилната посока. А междувременно през тези три месеца трябвало да се изготвят законодателни промени, които да затегнат контрола върху сечта. Ха дано – пък да видим – да не се окаже поредния кьорфишек, но със сигурност сопата трябва да е по-здрава, че иначе „козиците” ще продължават да си хрупат…до пълното „оплешивяване” на планиниците.