сряда, 18 март 2015 г.

Легендата за снопа с пръчки

Както казваше Божидар Димитров в една своя книга, голяма част от историята са митове. Е, имало народи, които в голяма степен са се освободили или поне правят усилия да се освободят от митологичното в своята история, вследствие на дълъг период на сериозни изследвания, анализи и критичен преглед на историческите източници. Но има и такива, които още нямат знания, смелост и сила за това. Към първите спадат например италианците, а към вторите при цялата условност на такива деления, се числим ние българите.
Когато бях ученик още в началните класове учихме легендата за снопа с пръчки. Как хан Кубрат на смъртния си одър извикал петимата си синове и наредил да му донесат един сноп с лозови пръчки (в друг вариант това са стрели). Петимата здрави и мускулести мъже подред опитали да пречупят снопа, но не успели, а умиращият хан започнал да вади пръчките една по една и с учудваща лекота за един умиращ, ги чупел. Изводът съвпадаше с националния ни девиз - „Съединението прави силата”. Днес синът ми също учи тази легенда за хан Кубрат. Тя беше в учебника за 3-ти клас по „Човекът и обществото”, но сигурно ще я повторят поне още 2 пъти в другите класове нагоре.


Известната картина на Д.Гюдженов - "Кубрат и синовете му" (1926 г)

Та тази история е само един добре съчинен мит. Още у Езоп има басня с такова съдържание, пренаписана в стихове през ІІ в от н.е. от Бабрий и носеща заглавието „Селянинът и неговите синове”. Не е изключено Езоп да е взел идеята за баснята от устни източни мъдрости, както е ползвал такива за други свои басни. Лафонтен, който както вече съм писал, е взаимствал повечето теми на своите басни от Езоп, добавяйки им повече финес и изящество в стихове, също има такава басня.

Карикатура по баснята на Езоп за снопа с пръчки

Ако излезем от сферата на басните, трябва да споменем Плутарх, който в труда си „ De garrulitate” споменава скитския цар Скилур, който имал осемдесет сина и на смъртния си одър ги повикал, показал им сноп малки копия и ги накарал да го счупят. Всички опитали, но никой не успял, след което Силур развързал копията и започнал едно по едно да ги троши, като им казал, че докато са обединени, никой няма да може да ги победи, но разединят ли се лесно ще бъдат завладяни.

Тази легенда е приписана и на Великоморавския княз Светополк – царувал до 894 г. – този същия, който кани св.Методий, след смъртта на брат му св.Кирил за архиепископ в Моравия. За него пише Константин Багрянородни (Порфирогенет) в средата на 10-ти век в сборника си „De administrando imperio” („За управлението на империята”), като пояснява, че Светополк имал трима сина – иначе случката е същата, със същата поука. По всяка вероятност императора е използвал описаната от Плутарх история като я нагласил към Светополк и към разореното след неговата смърт княжество Великоморавия, завладяно от маджарите. През 1780 г. в „Ориенталска библиотека”, Галанд разказва идентична история за Чингиз хан. Сигурно има и други подобни случаи за други исторически личности и народи, които са  наместени в същата случка със снопа с пръчки.
              У нас се знае точно кога се е пръкнала тази история - през 1882 г.в Пловдив излиза "Кратък учебник върху българската история, от най-старо време и до днес", със съставител Стефан Бобчев, в който е включена същата легенда, като в „главните роли” вече са хан Кубрат и синовете му. Откъде авторът е почерпил извори за да я включи в учебника, който е иначе копие на историята на Константин Иречек – можем само да гадаем – дали е баснята на Езоп, на Лафонтен, или друг източник. И оттогава та до ден днешен не е излизала от учебниците.
Забележителното е, че независимо от епохата и независимо от дребните разлики, действието в баснята се случва винаги на смъртния одър на старейшината – предполагам това е така за повече трагичност, а и за да бъде прието като завет към поколенията – т.е. предполага се, че последните думи на един умиращ се помнят и се спазват повече, отколкото ако го каже здрав и подпийнал баща след гроздобер.
Възпитателният ефект на един мит описан така емоционално, признавам, е много по-голям, отколкото гол девиз, копиран от белгийския Парламент и лепнат на сградата на Народното събрание.

Но все пак е хубаво да се знае кое е измислица и кое историческа истина в нашата история.

1 коментар:

  1. Този принцип няма значение от кой е измислен, тъй като той е общовалиден и се наблюдава в множество сфери от заобикалящия ни свят. Нарича се "ефект на Синергията" - моментът, в който сбора прави повече от силата на елементите самостоятелно в една система. ;)

    Така че, Съединението прави Силата! Честит Трети март, българи!


    https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%8F

    ОтговорИзтриване