Снимка с шнорхел (великденски фейлетон)

          Личният ми бакалин е бай Страти. Така както си имам личен депутат, водопроводчик, водолаз, банкер и дори рибар (е, той малко бракониер пада...ама айде сега). Имах си и лична нумероложка, ама тя замина за Англия, след като се отзова на малко странната обява: „Търсим нумероложки, с добра външност, може и разведени и без език”. Но за нея друг път ще ви разказвам. Та влизам си днес в бакалийката на бай Страти да си напазарувам за Великден. Той е сврян в мазето на блока (става въпрос за бай Страти, а не за Великдена) и е толкова тесничка – бакалийката де, ама на нас от махалата ни е много мила. Да не говорим, че си има и страница във Фейсбук –„Пресни салати при бай Страти”, а иначе като влезеш вътре веднага виждаш метална табелка, явно открадната от някой асансьор – „3 лица, 210 кг”. Наистина, повече от трима души и да искат не могат да влязат заедно, но това, че е тясно, за нас не е повод за песимизъм – така самият акт на пазаруване е някак си... по-интимен. Пък и който иска да му е широко да си кисне във Фейсбука, дето вече го споменах...Та влизам вчера и гледам вътре вече е леля Теменужка – от вход „Б”, шести апартамент. Тя, има-няма 130 кила, но като я види човек в тясната бакалийка, си мисли, че е поне 250. И тя женицата дошла да си купи това-онова.
          - Абе Страти, чувам я. – Ти от тоя маргарин дето имаше бонус боя за яйца към него, имаш ли още?
          - А – той свърши, Нуше. Сега имам друг с песента „Заблеяло е агънце”, изпълнявана от детски хор на 21 езика– отговаря гордо Бай Страти, сякаш лично той е спонсорирал записите на поне 15 от езиците.
          - Тъкмо и ти ще им пригласяш, како Теменужке – бъзикам я аз.
          - А-а, ами то ние с моя Киро си пеем от време на време, като нямаме како да прайм и зяпаме мухите, - отвръща невъзмутимо тя като слага ударението на „у”-то .
          Бай Страти подава маргарина с диска към него и добавя с маркетингов нюх:
          - Нуше, имам и хубава лютеница. Тя пък е с пантофки – на два буркана, по една китайска пантофка бонус – лява или дясна – по избор. С драконче отгоре. Четири буркана – чифт. Всякакви номера имам.
          - Хубуй, ама, ние не сме изяли още оная със самобръсначката. Ами какъв е тоя салам с онова вързаното дълго нещо, бре.
          - А-а-а, това е шпек „Бургас” – той върви със шнорхел. Не е за тебе – намигва ми лукаво Страти.
          - Че що бе, за празника не може ли човек и малко шпек да си вземе, а пък тоя щоркел все ще потрябва за нещо. Я дай една пръчка.

          Така стрина Теменужка се сдоби последователно с три кофички кисело мляко с ароматизатор за тоалетна, пакет кускус с ваденка с великденски заек, а също и кори за баница с татуировка за ръка „Мона Лиза”.
          И аз си напазарувах - лютеница - два буркана с лява пантофка, размер 44, кренвирши с гъбка за миене на чинии, бутилка червено вино с миниатюрна брошурка с Хартата с правата на човека. Като ми подаваше тоалетната хартия към която имаше два стръка магданоз, бай Страти извади отдолу две свирки и каза, че ми ги дава като бонус лично от него като за верни клиенти. Така ми зарадва сърцето – тъй де – нали ми е личен бакалин.
          Ако ви кажа, че целия ден на Великден се разхождах из къщи с новата си лява пантофа, като си четях Хартата, жена ми се скъса да мие чинии от радост, че си има нова гъбка, а децата ни надуха главите със свирките. Какво да се прави – нали е Великден – на всички ни е радостно в душите.

          Обаче пък като видях снимката на кака Теменужка с шнорхела – ухилена до уши в нейния Фейсбук-профил, нямаше как да не й ударя едно „харесва ми”...