четвъртък, 11 юни 2015 г.

Пасакалия

      
 Уличката
      за хиляден път
      минава през мен,
      улисана,
      в захилено скерцо,
      разскърцва вратите,
      разтваря прозорците
      в три-четвърти такт,
      прокашля минувачите,
      промушва своята прошка
      през двете редици къщи,
      през възторжените хлапета,
      с очи-барабани,
      които вече знаят, че
      музикант къща не храни.
         В уличката
          по която
           минава-
            заминава,
             минава-
              заминава,
                флейтата вече е
                  вятър в празно шише,
                      а барабанът – тъжен лист
                           в гърлото
                                   на есента.


Няма коментари:

Публикуване на коментар