събота, 29 август 2015 г.

Смолян – този хармоничен хаос

            Смолян е един сън. Дълъг и спокоен сън, населен с хора, къщи и дървета, разпиляни в пазвите на планината в един хармоничен хаос.
В този сън първо виждаш белите къщи. Застанали една до друга, една връз друга, една под друга, те всяка сутрин си казват „добро утро” като стари съседки. Който е обикалял на юг, по Средиземноморието е виждал, че там къщите и всички сгради са бели заради силното слънце, но защо къщите в Родопите са традиционно бели – нямам представа – може би защото, както казах това е сън. Красив сън.



После се появяват и хората – по улиците, край къщите, с моторни резачки или с телефони в ръце, просто разговарящи един с друг или наконтени за разходка. Те са спокойни, усмихнати или сериозни, елегантни или недодялани, но...плавни в походката си. В други градове (сънища) не съм виждал минувачи с такава „плаваща” походка. Няма я припряността, насечеността, резките движения на „полуроботите” от бизнес-сититата. Всичко в Смолян е меко, овално – говора, кривите улици, планинските била, вървежа на хората, облаците, усмивките.




Да не пропусна да отредя подобаващо място и на стълбите. Смолян е освен всичко друго и град на стълбите. Те свързват къщите, хората, улиците, съдбите и всичко останало. Има ги всякакви калибри - ниски и високи, стръмни и полегати, широки и тесни, бетонни и каменни, боядисани в стил „арт” или буренясали, с парапет или без. Хубавото на стълбите е и това, че те са територия единствено и само на пешеходците – там няма как да ти досаждат автомобили и мотори. Вярно - ако си човек в инвалидна количка, или майка с бебешка количка, няма да си много очарован от „удобствата” на стълбите, но те са неизбежни и имат своя чар.



Мъглите, почти ежедневния летен дъжд, ”стария” и „новия” център, църквите и камбанния звън – сутрин в 8 ч и следобяд в 17 ч (особено красив за ухото е звъна на камбаните в 17 ч на новата църква „Св. Висарион Смолянски” – такъв хубав съм слушал единствено в църквата на Шипченския манастир), статуите, зеленината навсякъде – също са тук. Масовата кабелизация също впечатлява макар и с обратен знак – особено е видна из уличките между къщите. Рязането и цепенето на дърва пък е нещо като масов спорт на смоленчани – практикува се всеки ден от седмицата и по всяко време на деня от малки и големи, от богати и бедни, мъже и жени...








И всичко това създава един хармоничен хаос, разпилян в пазвите на родопските хребети издигащи се от всички страни, с различни нюанси на зеленото и синкавото, което прави най-високия областен град в България наистина един красив сън, в който ти се иска дълго да се щураш с отворени очи.



понеделник, 10 август 2015 г.

Думи-хермафродити


     Българският е от тези езици, в които има три граматически рода – това и децата го знаят – женски, мъжки и среден, както е впрочем във всички славянски езици. Това може би не е хубаво за чужденците учещи български език, особено когато тези чужденци са с майчин език, в който няма родове, като например английски, турски или китайски.
     Смея да твърдя, че граматическият род в езиците е до голяма степен случайна морфологична категория. Никой не може да каже защо казваме „един живот”, а не „една живот” например и обратно - защо „смърт” е в женски род, а в не в мъжки, или пък, да не говорим – в среден род. Още повече, че в латинския същата тази „смърт” е в женски (mors), но пък в древногръцкия е в мъжки (ὁ θάνατος), както и в немския (der Tod). Да се чудиш! Някои кръчмарски философи на втора ракия, ще ви кажат, че всички думи за удоволствие са в мъжки род – живот, рай, фотьойл, секс, вестник, футбол, а всички думи за бачкане и мъка с в женски – кухня, метла, земя, пералня, работа и т.н. Това е майтапчийската страна на въпроса, разбира се.
     Задълбавайки по-нататък трябва да кажем, че както има хора-безродници, така има и думи без род – такива, които са само в множествено число, като трици и очила например. Но най-интересни за мен са онези съществителни, които имат два рода – аз ги наричам думи-хермафродити. В българският те се броят на пръстите на ръцете и са все кратки. Такива са кал, прах, жар, жад, глъч. Всъщност няма нищо учудващо – щом има хора, които преминават от един пол в друг (а понякога имат признаци и на двата пола), защо да няма и такива думи. (Тук се сещам не само за нашенецът Андрей дето стана Адриана в Ардино, но и за белгийката Нанси Верелст, която на 40 години искаше да стане мъж с името Натан, но след като серията операции не доведоха до желания резултат и чувствайки се жена по дух, окована в мъжко тяло, получи право на законна евтаназия, каквато в Белгия била разрешена.)


"Спящият хермафродит" - римско копие от 2-в.от н.е. на древногръцка статуя от 2 в.пр.н.е., реставрирана от Бернини през 1619 г по поръчка на кардинал Боргезе. Музей "Лувър".