Резбарят

Това парче дърво

ме вика -

парче гилотиниран орех,

в което някога

са текли сокове,

и мозъци в черупки

гушели са се в листата му.

А сега е сухо.

Сега

отколешни течения

в изкуството

текат в главата ми.

Защото

това парче дърво

ме вика

отново форма да му дам,

  на женски торс,

      глава на кон,

            на орехов Адам.

    Обичаме се

    със това парче дърво,

тъй както

две красиви думи се обичат.

Тичат

между жилките му стихове,

тъй както тичат спомени

по мойте бръчки.

И всеки път го моля тихо,

за още мъничко търпение,

защото остарях

и ме болят ръцете.

   Защото чувам

   как ме вика

   някой много

 много по-голям:

       “Изсъхнал си, достатъчно, резбарю,

        готов си нова форма да ти дам”.