В новия блок срещу
моя стар прозорец, два-три пъти в годината се случва нещо необичайно. На
най-горния етаж – пети ли е, шести ли, на терасата – така, че да се вижда от
улицата, се появява чуждо знаме. Не много голямо, но не и малко шведско знаме. Това
е сигурен знак, че стопаните на апартамента, които иначе не живеят постоянно
там, са си дошли. „Появява се”, ми се струва анемична дума и съм длъжен да
подчертая, че това е неизменен ритуал – знамето си има определено място,
своебразен пилон - вирната право напред във въздуха тънка тръба, в която
собствениците пъхат дръжката. Забелязал съм – дойдат ли си, първата им работа,
след като огледат всичко ли е по местата си, те излизат на балкона да погледнат
гледката към реката дали си е същата и малко след това се появява знамето.
Заинтригуван от
това необичайно събитие, се опитах да се правя на Шерлок Холмс – героя на Конан
Дойл, живял на „Бейкър стрийт”, 221В, макар моят ”стрийт” да се казва „Булаир”. Демек - започнах да наблюдавам и да правя заключения. Както
казах, хората не живеят там постоянно – това беше очевидно. Явно живеят в
чужбина и си идват само 2-3 пъти годишно, защото ако живееха в друг град на
България, те едва ли щяха да си купят апартамент в нов блок в Кърджали и да идват
с такъв ентусиазъм, докарани с хубави дрехи, сякаш идват тук на почивка. Нищо
чудно да живеят именно в Швеция – оттам преклонението към стяга на
скандинавската страна. Освен че са добре облечени те изглеждат спокойни и
щастливи и това се набива на очи. Нали според пирамидата на Маслоу, която за
разлика от Хеопсовата има пет нива на потребности, знамето като символ, попада
в третото ниво – това на потребността от любов и принадлежност към дадена група
от хора, с определени традиция, език, в която се чувстваш защитен и спокоен.
Това ниво се достига след като си обезпечен откъм храна, пари и подслон -
тогава имаш нужда от приобщаване към някаква социална група – в случая явно те
се чувстват свързани по някакъв начин с родината на „Волво” и на „АББА” и
държат на всяка цена да го покажат на всички от провинциалния градец край Арда.
Наскоро, когато
лятото вече бавно и тихо си отиваше, те пак бяха тук – бяха си наредили маса на
терасата – под знамето, и без да са били много шумни, успях да доловя, че
говорят на турски. Значи нещата се наредиха така – етнически турци от
Кърджалийския край, работят или са работили в Швеция и от време на време си
идват в града заради носталгията към родния край. Стори ми се допустимо и
разбираемо, в една глобална рамка, но все пак такова величаене на чуждия
символ, ми идваше помпозно, както ми е кичозно да гледам хора облечени с
фланелки с английското знаме, или с шорти с таковато на САЩ.
И продължавайки да
шерлокхолмствам, се питах – това на какво ли е признак – на чуждопоклонничество,
на отричане на едно или друго, или на лутане и раздвоение. Значи ти харесваш
един град, (не казвам държава), защото ти е родно място – доказвайки го с
купуването на нов и скъп недвижим имот с хубава гледка към реката, но в същото време,
ако бучнеш флага на чужда държава на видно място, показваш – като махнем
християнската символика на кръста, че уважаваш националната идентичност и най-паче
просперитета на друга държава (които са различни от идентичността и
просперитета на държавата, в която си го бучнал). И си мисля, че стягът,
безспорно е национален символ, свързан с историята, а в случая и с религията на
съответната държава когато е на публични места и пред обществени сгради, но
изтъпанен така, еднолично, в частна собственост, той е едно огледало – в него
се оглеждат твоите идентичностни лутания, позиция, но най-вече се отразяваш
самият ти с твоето крехко място в света с цялата му символика и условност. И че
също така с този жест ти искаш да се оттласнеш от тези около теб, да се покажеш,
че си по-горе от тях, че си нещо повече, защото в първоначалната символика на
знамената е и това - те са символ на победата и върховенството на една група
хора над други себеподобни.
И все се каня ако
ги срещна тези хора да ги питам – какво все пак означава за тях целия този
ритуал с това знаме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар