неделя, 29 ноември 2015 г.

"Златната ябълка" - представяне


          Споделям и аз в блога представителното видео на българския анимационен сериал "Златната ябълка", който скоро се надявам да видим завършен. Много бих искал да правим и да гледаме повече хубави български анимационни филми. Желая му успех!

петък, 27 ноември 2015 г.

Вила "Тъга" - Патрик Модиано

          Малко след като бях чел речта на Модиано пред Нобеловия комитет, публикувана във в."Култура", която ми се стори много топла, човешка, без никакви надувки, реч на търсещ, лутащ се човек, не по-различен от всеки обикновен човек на изкуството, а и не само, та малко след това, така се случи, че се озовах за няколко дни на изолирано място. Там нямах никаква връзка с интернет, нито много контакти с хора, не си носех и нищо за четене - изобщо доста подтискащо място, и изведнъж - какво да видя - малка библиотечка - буквално два или три малки рафта - има няма 50 книги. И тези книги ми се сториха като безценно богатство, намерено в гората докато се луташ, за да оцелееш. Първата книга, която си избрах от тази малка съкровищница беше "Вила Тъга" на Модиано.



          Докато четях предговора на Вера Ганчева си мислех и друго - колко ни липсват, на днешните четящи хора, добрите критици и добрите предговори към книгите. Предговор, от който можеш да разбереш много за автора и за времето когато е писано произведението, за стила му и за това какви са му вижданията, каква е тенденцията в неговите творби и т.н.

          Дали книгата не ми хареса до голяма степен точно заради тези обяснения? Едва ли. Но те сякаш бяха ключът към разгадаването на някои смисли, на някои реакции, на духа на времето и мястото. Точно това "малокръвие" на стила, дава по-голям заряд на фактите, на действията - сякаш читателят е оставен сам да "добавя" и да напластява от себе си, за да компенсира липсата на детайли.

          Изказът е с много точна фраза, не бъбрив, сюжета е изграден много стройно, което няма нищо общо с фриволността и хаотичността в действията на героите.

          Не знам дали е най-добрата творба на Модиано, но е добра - кара те да мечтаеш, да се пренасяш там край това езеро на френско-швейцарската граница и да си изградиш твой въображаем живот в компанията на останалите герои.

понеделник, 23 ноември 2015 г.

За Гришата...от "последната България"


          Винаги съм си мислил, че не е важно колко лета си посрещал на този свят, а по-скоро с колко емоции и страсти са били изживяни те. Това си помислих отново когато разбрах, че големият български поет, бард и мой приятел Гриша Трифонов е въздъхнал може би (за последно) и си е отишъл. Мнозина може би ще се сетят от последните редове, за песента „Лятото”, чийто автор на музиката беше Гришата, по стихотворението на Иван Вълев. Помня как си пусках десетки пъти плочата с тази песен като в транс. В първия запис, направен в края на 80-те години Гришата дърпаше струните по своя си уникален начин – сякаш иска да ги скъса, но песента ме хващаше за гърлото и не искаше да ме пусне. Така е всеки път, когато ни напусне приятел или близък – започват да валят спомени и самота от небето. Спомних си онези години – много поред, когато всяка есен Харманли се огласяше от песните, смеха, стиховете и караниците на бардовете, дошли от всички кътчета на страната, на традиционните срещи „Поетични струни”, чийто организатор бяха пак Гришата и жена му Мария. Но преди всичко Гриша беше Поет. Човек с изключителен поетичен поглед към нашия не особено поетичен окръжаващ ни свят. Поет с трайна и самобитна диря в съвременната българска поезия. И сякаш беше вчера, когато стояхме двамата в неговата софийска кухничка, на не знам коя ракия вече, и в не знам кой от малките часове на утрото, и той ми рецитирише най-новите си стихотворения, между които „Кърджали” и онова, което започваше с „Това ми е последната България”, а аз го слушах изумен и притихнал, и сякаш все повече изтрезнявах. Не знам дали това му е била последната България, но знам, че „нощта, в която падналият ангел си отива е винаги във края на ноември”. И че в този край на ноември горе вече нетърпеливо го чака Пламен Ставрев за да изпеят заедно „Лятото”, седнали на десния бряг на Лета.

     ДЕСНИЯТ БРЯГ НА МАРИЦА
     Това ми е последната България.
     Последната.
     Не ми остана шепичка народ
     след всичките велики преселения,
     не ми останаха коне -
     последният
     лежи на хребета
     и рие все по-бавно каменния сняг.

     Това ми е 
     последната България.

     Разселвах се.
              Населвах.
                          Поселявах.
     Дошло е времето да се заселя.
     Дошло е мястото да се заселя:
     в студените треви на този бряг,
     на хвърлей поглед
 
     от последния си кон,
     от костите му -
 
     да ми светят като храм на хребета,
     додето рия с тъпия си меч земята.



     Това ми е 
     последната
 
     България.

четвъртък, 12 ноември 2015 г.

Забравен и забавен "Забавник" от 1846 г

          "Забавник за лето 1846" е книга съставена от един сърбин - Константин Огнянович ( тук си спомням веднага и за друг голям сърбин - Вук Караджич и неговите важни за нас "Додатъци..."), който е сред видните български просветители от средата на 19 век. Учителствувал във Видин и Враца и е бил истински труженик за "пробуждането" на българите като народ, най-вече чрез образованост и учение. Книгата, макар и с такова "несериозно" заглавие, съдържа доста поучения, басни и анекдоти, полезни за деца и възрастни - повечето превод от гръцки и сръбски, без да са посочени изворите. Самите заглавия на главите са доста любопитни - "Памятнодостойны приключенiя", "Порядочныте плаванiя на Парапловыте (Вапорете) отъ Цариградъ", "Речи нравоучителны Фiлософовъ", "Небреженiе Родителско и неблагодарный Человекъ". По-надолу предлагам за прочит любопитната глава за времето, което според автора се измерва по два начина - астрономически и икономически:
         

       

 Книгата е писана в Цариград, а отпечатана в "Паризъ" - демек в Париж, в типографията на братя Firmin Didot. Езикът е старинен и цветист - и това му е хубавото.


          Много интересен е и предговора, който започва с това как разни европейски естествоизпитатели и пътешественици идват по нашите земи "да тражат някои златны бубулечки", без да отбележат в записките си нито дума за битието, нравите и търпението на"болгарскаго народа".
          Ценно четиво от всяка гледна точка, особено съпоставено към нашето съвремие. Цялата книга може да бъде прочетена на адреса на "World digital library" тук.

сряда, 11 ноември 2015 г.

"Аз, ти и другите... " - интервюто

          В броя си от 7.11.2015, притурката на в-к "Нов живот" за култура - "Перперикон", отбеляза годишнината от създаването на блога с обширно интервю, озаглавено с името на най-четената рубрика "Аз, ти и другите".
          Какво друго ни остава да кажем освен - "наздраве!"

вторник, 10 ноември 2015 г.

"Млечкова вечерница" - Hyles euphorbiae L.



          Тази красавица се разхождаше чевръсто по едната от релсите на ж.п. линията, недалеч от язовир "Студен кладенец" в района на "Траса". Децата бяха възхитени от големината, от ярките цветове и разбира се от красивото "рогче" в края. Оказа се, че гъсеницата е на пеперудата "Млечков сфинкс", или "Млечкова вечерница" (за ентомолозите - Hyles/Selerio euphorbiae, сем.Sphingidae - "Вечерници"). Както показва името й тя се храни основно с растението млечка и най-вече с кипарисовата млечка - Euphorbia cyparissias.
          Била сравнително рядък вид, а ярките цветове показват, че е по-добре да се въздържаме да си играем с нея - както казва народа - "прекалената хубост, не е на хубаво" - така че - винаги едно наум при пипане на подобни добичета.

събота, 7 ноември 2015 г.

Сутрешно кафе и прах от сънища...

          Под това заглавие, в-к "Словото днес" отделя цяла страница за цикъл мои стихотворения в брой 31 от 22 октомври 2015 г. Почти всички стихотворения са непубликувани в книга с изключение на две, които са от стихосбирката "От вътрешната страна на очакването", която все повече се опитвам да забравя.
          Благодаря на редакцията и на Иван Есенски в частност, за публикацията!


          Ето линк към интернет-страницата на въпросният брой 31 на "СД"

неделя, 1 ноември 2015 г.

Шекерени лимончета 4.

                        На "Х" деца от дома "У"

Десетина минути бях малък.
Десетина минути
бях Икар скалъпил в тъмнината
своя чувственост акутна.

Светлината беше на порции.
Беше светлината
гълъб с ангелски пропорции -
мой връстник в играта.

После се влюбих в тополата -
в тополата срещна -
тя също нямаше спомен,
любовта може ли да е грешна.

Ще й преметна примка от плат,
с възелче издуто.
Запее ли нощния хлад
ще увисна. За десетина минути.



                (от Стихосбирката "В по-лошата половина на гората", 1998 г)