Коко иска да влезем вътре. На минаване покрай нея е
видял, че е тъмна и страшна, а страшното винаги привлича. Само една мъничка,
червеникава светлина се е мярнала през едно от прозорчетата. „Това е аларма”,
казва той. В неговото съзнание тази къща е едно много загадъчно и призрачно
място.
„Искам да влезем в тази
къща. Тя е измислена. И в нея сигурно има много играчки. Палячовци, кукли,
колички. Искам да влезем. Хайде, де! Ама с тебе, защото мен много ме е страх
сам. Хората ги няма защото са отишли да живеят в другата им къща.”
И защо са сложили
аларма?
„За да не влезе някой
да им открадне играчките. Или времето.”
За него къщата с
часовника е тайнствен свят, плашеща риба, която неудържимо привлича.
На другия ден
посещаваме къщата и се качваме чак на тавана, където е механизма на часовника. Бащата
на днешния собственик е правил часовника сам, през 1957-58 г. Изумителното е,
че е нямал китка на лявата ръка, изгубена вследствие на взрив на бомба. Зъбните
колела са от бронз, отливани са в Пазарджик по специално зададени размери. Така
бай Тодор с едната ръка се е увековечил. Това е единствената частна къща с
часовник в България. Има други подобни, но те са обществени. Кой ще наследи
часовника? Сина на бай Тодор – Христо, има двама сина, но те си имат нови, уредени къщи и едва ли ще се върнат отново в старата.
Къщата с часовника, строена в 1931 г. (сн.Алекс Попов)
Къщата с часовника. Много
добре поддържана, тиха къща. Бяла къща.
От вътрешната страна,
откъм механизма, часовете са написани наобратно и стрелките също се движат
обратно, както е всъщност при всички часовници гледани от обратната страна. Сигурно
така е и с времето. За нас то върви по един начин, а погледнато от друго
измерение, от друга страна, то върви по напълно противоположния път.
Така както за Коко хората
вървят по два противоположни, но напълно нармални пътя – малките растат и ще
станат големи, а големите се смаляват и един ден стават малки.
В къщата с часовника
времето сякаш е спряло. В нея за време не се говори.
Стрелките се въртят,
механизмите цъкат, и времето ни чака да направим геройство, или някоя грешна
стъпка.
Времето…
Тръгваме си с Коко от
къщата с часовника, радостни от това, че сме били заедно и че (почти) сме
видели нещо толкова тайнствено, неуловимо и… страшно, като времето.
(Къщата с часовника е в град Ракитово, в южната махала по пътя за ресторант "Светлоград". Строена е през 1931 г, а часовника - през 1958 г)
Няма коментари:
Публикуване на коментар