вторник, 29 ноември 2016 г.

Неизбежният Гриша


      Крилата му бяха там. Висяха на стената зад естрадата. Година след като се беше възнесъл, той отново слезе тихо при нас – в „Роял София клуб”, да се види с музиканти, поети, приятели и почитатели. Защото всяка самота стяга в раменете, знаем.



     А залата беше изпълнена до краен предел – много бяха дошлите да чуят гласа му, да си спомнят думите му, музиката му. Гриша винаги е бил необходим. Като идея. Неизбежен. Неизбродим.
     И тази вечер беше слязъл при нас.
     Крилата му висяха зад естрадата. 










Няма коментари:

Публикуване на коментар