сряда, 29 март 2017 г.

Неразгаданите скали край Дъждовница



Март не е месец, а сезон, с непостоянен и неуравновесен характер. Времето ту е топло и галещо, ту ще задуха такъв вятър, че да ти отвее мислите та да не можеш да си ги събереш поне месец напред. Може би затова и отговорните хора у нас насрочиха изборите точно в края на март – когато „лисицата се жени”, т.е. хем пече слънце, хем вали, хем веят едни ветрове, дето не се знае дали са европейски, азиатски, или просто ветрове промушвали се през дрянови клони.



В тази неделна утрин за малко да се откажем – един чул прогноза, че ще завали в 12, друг пък чел, че ще завали в 13 ч, трети пък сънувал, че чадъра му ще се счупи точно в 14 ч. За капак сменихме и часа – бутнахме го с един оборот напред – та да объркаме не само хората, но и политиците (ще кажете – ама и те не са ли хора?) и дъжда, и облаците, и чадърите. В крайна  сметка тръгваме към величествения скален комплекс край Дъждовница само двама – аз и Венци. Оставихме колата в края на село Костино и хванали вече по пътечката надолу, аз разказвам на моя спътник как Радичков „боцкаше” съвременния градски човек, че не гледал вече към небето преди да излезе, за да се облече подобаващо и да вземе чадър при нужда, а слушал синоптичната прогноза. Та и ние – добре че не послушахме синоптиците, а само птиците (в нас). Небето е съвсем безоблачно, леко избледняло, сякаш  зимата му е протъркала дънките, а слънцето и то - грее малко като на заем, но все пак грее.

събота, 25 март 2017 г.

Сърните

          Някога в моя град пастелен имаше елени и сърни. Те се разхождаха грациозно из града, красяха улиците със своето изящно присъствие и добавяха една тиха и плаха поезия в живота на хората. Това беше до 1993-1994 може би - не помня точно. После изведнъж изчезнаха, и улиците се изпълниха със ръмженето и стърженето на стари мерцедеси, аудита и други тенекиени чудовища. После тези тенекиени чудовища ставаха все по-нови, а елените все по-отсъстваха. Сега градът е променен. Не казвам по-хубав, нито по-лош, а просто променен и в него няма сърни и елени. Изгуби се тази плаха и тиха поезия. В него духа само "вятър, който е шетал в пелин" (по Павел Матев) и вървят едни тъжни хора. Има и тъжни, скитащи кучета.
А аз - тогава - в края на 90-те написах ето това:

Сърните

I.
Някога във оня град пастелен
имаше сърни.
Опитомени, те идваха до центъра,
пресичаха прилежно улиците
пред големия административен кораб,
нехаещи за банката с потайните трезори,
за черквата и пощата (със мощно АТЦ).

Обичаха сърните оня град -
хората му - мъртвите и живите,
реката - тъй непостоянна като ученик,
и сезоните с различните треви...

И хората обичаха сърните -
децата с карфиолени коси
откриваха очите им - големи,
тъжно плуващи планети,
а старците отделяха с усмивка
с годините натрупаната благост.

II.
Сърните в оня град са вече монументум,
очите им отдавна следват други орбити.
Последната сърна - подгонена без аргументи,
прескочи във картината на саможив художник
и тъй остана там - фиксирана
от дегустатори на смесената техника.

сряда, 22 март 2017 г.

"Гласувайте за нашата риба"

(малка приказка за едни избори, ама става и за други)

карикатура "Бинари Опшънс"

1.Имало едно време, едно рибно царство. Всъщност, то било бившо царство, защото нямало вече цар и затова един ден в него решили да проведат избори, за това, коя риба да го управлява...
            а) ако искате времето да е друго и изборите други, минете на 2;
            б) ако искате да си останат така, минете на 3.
2. Имало едно друго време, едно друго рибно царство. То също било бившо, щото поданиците си изгонили царя и в него също насрочили избори...
            а) ако пак сте недоволни минете на 1;
            б) ако този път ви е угодено, минете на 3.
3. Те се очертавали като едни много морсколазурни, поетични, демократични, честни, изобщо  неманипулирани, абе направо вълшебни избори „по мед и рибено масло”.
            а) ако искате изборите да са с други характеристики минете на 9;
            б) ако тези са ви по кефа, продължете на 4.
4. Та в това рибно царство, в тези избори по мед и рибено масло, участвали мно-о-о-ого рибки, и малки и големи, и пъстри и едноцветни, защото много им се искало да управляват. Повечето от тях взели да се обединяват в предизборни движения и пасажи със странни инициали като – БСП (Балъшки социалистически пасаж), ДПС (Движение за права на сьомгите), ОП (Обединени паламуди), ГЕРБ (Гололюспести за европейско развитие на блатото), ама ай сега да не ги изреждам всичките, щото били много. Странното било, че нито едните, нито другите, нито третите и т.н. си мътели водата, щото вода всъщност нямало, но всички обещавали да докарат вода за рибните поданици.
            а) може и да е имало малко вода, но в такъв случай те обещавали да повишат жизненото ú равнище, за да може да се плува по-спокойно, така че минете на 5;
            б) абе вода нямало - това е положението, но пак трябва да минете на 5.
5. Обещавали тези движения и пасажи, пръскали безплатни предизборни червеи и кюспе, наляво и надясно, и организирали безплатен превоз с подводници от един риф до друг. Но това не стигало, ами лепели и плакати по подводните камъни и по водораслите, на които плакати имало снимани дърти бракониери с яки мрежи, и на тях пишело „Гласувайте за нашата Риба, само тя ще ви избави от мрежата”.
            а) ако искате да пише друго на плакатите, минете на 6;
            б) ако ви е писнало от плакати и чакате продължението, идете на 7.
6. Имало и други плакати, на които пишело: „Ако ме изберете, кило планктон ще струва 5 стотинки”, с което искали да подмамят за тях да гласуват рибите в пенсионна възраст, или още: „За етническа толерантност с раците”, което пък явно целяло привличането на повече рачи гласове.
            а) за повече плакатни лозунги се напънете и си ги измислете сами, а след това идете на 7;
            б) тук така или иначе пак трябва да минете на 7, за което аз въобще не съм виновен – вие си го избрахте „б”-то.
7. „Брей-брей, си викали малките рибки-гласоподавателки. Хубави неща обещават тези тлъсти рибоци, сладки са им червеите и кюспето, ама кого да изберем, като зъбите на всички кандидати са еднакво остри, а очите им еднакво лакоми. То, и рибарите ни подлъгват с червеи, а после – хоп!- айде в тигана. Я, да дочакаме ние предизборната нощ, да си легнем, па да видим какво ще сънуваме. Каквото покаже сънят, това ще е”. Така си казали тези малки люспести създания, които дори не подозирали, че са вече електорат. И наистина, като дошла въпросната нощ, всички се натръшкали в тинята да сънуват.
            а) ако искате да разберете веднага какво са сънували минете на 8;
            б) ако искате това да стане после, давайте пак на 8, но направете пауза по ваш избор.
8. В нощта преди изборите рибките сънували, че идва една огромна китайска акула със страшни жълти зъби и как налапва всичките рибки от тяхната вода. Ама, чакайте, ще викнете, нали нямаше вода и предизборните обещания на всички бяха да докарат именно вода. Като много знаете, вие си измислете приказка и не ме занимавайте повече.
            а) ако ми се извините, и черпите една цаца с бира, може да минете на 10;
            б) ако не, стойте си на 8, да видите хубаво ли е така, по средата на приказката да спреш и да не стигнеш до края.
9. Изборите всъщност били страшно манипулирани, нечестни, нито по мед нито по каквото и да е масло, а само по тиня и кал, и трябвало да се избира само една-единствена голяма риба.
            а) щом това ви допада минете на 11.
            б) ако не, защо изобщо минахте на 9. Я, си се върнете на честните избори от точка 3, но този път продължете с „б”.
10. Та тази китайска акула излапала всички големи рибоци (и обединените в движения и пасажи) от всички вирове, реки и морета и след това се уригнала малко некултурно, но, добре че това било само сън, та не миришело неприятно. После акулата, понеже се чувствала господар на целия рибен свят, се излегнала спокойно, но изведнъж – о, ужас! - се оказало, че е в някаква гиганстка мрежа, която някакъв старец с бяла брада и ореол над главата, вдигнал и отлетял нагоре във висините и светът, или по-точно сънят, свършил.
            а) минете направо на 12 за да видите развръзката;
            б) минете на 13, ама после да не съжалявате.
11. Тъй като рибата-кандидат била една-единствена, то естествено тя била избрана, понеже избирателите нямали избор.
            а) ама вече не ви ли омръзна от тоталитарни избори. Я, отивайте направо на 15.
            б) минете на 12 за да разберете, че и с една, и с много риби или съюзи за избиране – все е тая според Лао-Дзъ.
12. Тогава рибките, разбрали, че няма значение за кой рибок ще гласуват, защото един ден те до една ще попаднат в супата на Големия Рибар, където всички риби са равни. Те си спомнили още и за един древен бракониер – Лао Дзъ, който бил казал: „този който избира, той всъщност не избира”, а също и: „този който плува в бира, ще остане на сухо”, но това последното защо си го спомнили, рибките така и не разбрали, защото май нямало връзка с изборите.
            а) ако искате и други мисли на Лао Дзъ, скокнете на 14;
           б) ако това не ви стига, си спомнете за шарана Бай Ганьо какво беше казал за изборите, и тогава минете на 13.
13. И така, на самият изборен ден рибките-гласоподавателки гласували за... Е, ама вие сте пък много любопитни, за кого гласували. То си имало РИК (Рибна избирателна комисия), имало си ЦРИК (Централно-рибна избирателна комисия), които събирали, вадели, брояли, прехвърляли, изчислявали проценти... Изчакайте да обявят изборните резултати и тогава ще разберете.
а) ако смятате, че съм ви прецакал с тази точка си се върнете на 12;
б) а ако все пак държите на резултатите, докато чакате да ги обявят, минете на 15.
14. „Да управляваш държавата е като да сготвиш малка риба”. Това е също мисъл на оня дърт хитрец Дзъ, но стига с тия глупости, ами дайте да видим какво има на 15 и тоя път без никакви подточки.
15. А! То пък точно тука приказката за изборите внезапно свършва. Ако искате да не свършва, карайте „da capo”(сиреч „отначало”), и помнете, че една приказка винаги се вмирисва от главата.

понеделник, 13 март 2017 г.

Моите сладки чудовища

          Не помня кога съм ги рисувал. Имах три-четири скици, но намерих само тези две. Трябва да е било или към края на осемдесетте или началото на деветдесетте, но наистина нямам спомен. Малки, сладки чудовища, дошли ми ей така отвътре. Тогава жанра фентъзи още не беше май толкова на мода, нито бяха излезли филмите по романите на Толкин, за да съм се вдъхновил отнякъде. Просто въображение.

         

  На какво приличат - на тролчета, на демончета, или просто на добродушни зверчета - кой на каквото си ги оприличи?




сряда, 8 март 2017 г.

Осмица, книга, март


          Имах чисто нов, трицветен химикал - с малки метални пълнители, пишеше в синьо, червено и зелено. Абе, много бяха шик тези химикали навремето. Пазех си го да пиша с него само по изключителни поводи.
          Особено обичах да съчетавам зеленото с червено - синьото беше ученически цвят, демек банален. Пишех букви - стилизирани в червено, като ги запълвах със зелено - неописуемо удоволствие. Затова и картичката предназначена за майка ми в онзи далечен 8-ми март е основно с този химикал и буквите са с двата ми любими цвята. Осмица, книга, март. А усмивката е в пожеланието. И в спомена.



          Да сте честити, нежни фурии! Омагьосвайте живота всеки ден, не само днес!

вторник, 7 март 2017 г.

Помпони за Свободата


Думата ми е за тези симпатични девойчета в ученическа възраст, които правят нещо като аеробика на публични места, под звуците на ритмична музика. В ръце понякога с палки, но най-често с пищни помпони в различни цветове. Виждаме ги на всеки национален празник, пред Паметника на воините, паднали за освобождението на града. Играят, радват окото на мнозинството, дошло да отдаде почит на героите. Животът е игра, като знаем. Игра на "сляпа баба", на политика, на демокрация...
Ако приемем, че нашите мажоретки имитират онези в западноевропейските страни, които от век-два съпътстват карнавалите или цирковите представления в големите градове там, то мястото им изобщо не е на националните празници, освен ако не допуснем, че и те - празниците, са вид карнавал. Ако приемем пък, че имитират по-скоро игрите на момичетата, които в САЩ наричат "пом-пом гърлс" или cheerleading, а за мен те са по-близо точно до тях, то няма как да ги свържем с друго освен със спортни състезания - най-вече баскетбол и американски футбол. На тези състезания целта на ярко облечените момичета с къси полички е да разведряват обстановката и да тушират агресията на феновете на любимия отбор със своите танци с елементи на шоу и на акробатика. Отвъд Атлантика "пом-пом момичетата" са неразделна част от американската поп-култура. А при нас? На път сме да ги направим част от какво - от националната ни памет, култура или почит към жертвите паднали за свободата.

неделя, 5 март 2017 г.

Насладата да четеш Танидзаки

          Насладата да четеш Джуничиро Танидзаки... Отново. След  великолепната "Възхвала на сянката" .


          В чудесен превод на японистите Вера Вутова-Стефанова и Дора Барова. Една естетика, коренно различна от масовата англоезична естетика на Запада.

          ("Татуировката", Апостроф, 2016 г)