четвъртък, 31 август 2017 г.

Тюленово. Другата България


          Тюленово е море, скали и спокойствие. Друга България? Онази, която не гради огромни комплекси на морето, не завладява плажни ивици, не бетонизира красиви природни кътчета. Тук няма да срещнеш пияни чужденци, които не знаят даже в коя страна са пияни. Това е край, който няма как да не обикнеш, независимо дали идваш за първи, десети или сто и десети път.


          В селото постоянно живеят тридесетина души, но през лятото в скалите има и "пещерняци". В многобройните пещери се настаняват хора, които прекарват по седмица или две в общуване с морето и слънцето. И със себе си. Хора, които се зареждат от общуването с природата, нищо че нямат баня, а "олинклузивът" им са слънцето, морската вода, тишината на скалите. И от време на време китарите.


          Тюленово са рибарите, които си свалят сутрин лодките по релси и ги качват вечер. Тюленово са милите, усмихнати хора, които не бързат за никъде. Гмуркачите, които вадят миди и рапани, или просто съзерцават подводните красоти.


          Тюленово е и "Тюленово арт-фест" с художниците, фотографите, музикантите, поетите и разказвачите на небивалици през август. Също и майсторите на рибена чорба. И хората с блеснал поглед, които просто се радват на всичко, което се случва на  феста.

Китара, акордеон и глас край скалите на Тюленово - част от магията на "Тюленово арт-фест" (снимка Пламена Недялкова)

Всички слушат историите на бай Иван. Фарът също слуша.

          В рибарското селище Кария, където се издига и фара на Шабла, ни чака бай Иван, работил на фара 43 години, Тази среща е от онези, които те карат да се замислиш, че човекът понякога е светулка. Светулка, която показва на другите как трябва да се живее - благо, тихо, скромно, но оставящо диря в душите.
          Останалото е магия, която не може да се изрази с думи.

Бай Иван, стария "пазач" на фара, дал 43 години от своите 96 на тази мигаща магия, построена преди повече от 150 години..

Фарът на Шабла
Тюленово - другата България




понеделник, 28 август 2017 г.

Доплеров ефект


                         Пътуваме към децата си.
                      Зад нас избледняват бавно 
                         като песни,
                           тези, на които сме деца.
                         Обичта ни винаги по-плътна е
                               по посока на движението.

понеделник, 21 август 2017 г.

Делчево приказка от камък и дърво


          Село Делчево си е пак там - съвсем на края на Пирин - от него се вижда долината на Места с град Гоце Делчев и нататък надигащата се верига на Родопите. Уличките са пусти, къщите са си все същите - едните стари, килнати, но разказват истории. До тях съвсем нови, натруфени - механи и къщи за гости, които не ти се ще да посещаваш. Привличат ме старите - от камък и дърво, с излющена мазилка и криви дървени порти. Къщата на баба Злата, на която се оказа, че съм направил може би последната снимка в живота, си беше там, с некролога на вратата, но се виждаха наченки на строителни дейности. Може би скоро и тя ще се превърне в къща за гости и ще изгуби стария си вид.






петък, 4 август 2017 г.

Киселчово - Бардово бърдо фест

          Не е ли странно - точно тези места, които ни се струват забравени от Бога, са всъщност докоснати от Божия пръст, и там ходят само такива хора - малко странни, малко луди, с китари, акордеони, кофи за перкусии, палатки, и с особени възгледи за това, кое е добро и кое - не. Нещо такова се получи и в Киселчово, в Родопите - място забравено, или докоснато от Бога. Място с библейски пейзажи и големи хора.



Ако се чудиш накъде да хванеш...

Киселчовски къщи

В очакване да почне феста

Библейски пейзажи

Косьо и Зора

На сцената пее Светла 

Фенка

Косьо и Зора във вихъра си  на сцената


Финал с песните на "Замунда банана бенд" или поне част от него