четвъртък, 28 септември 2017 г.

"Чистилището" на Златю

          "Открих" Златю Бояджиев. Просто в понеделник отидох в "Чомаковата къща" в Старинен Пловдив и не знам колко време гледах прехласнато картините му разположени по стаите. Знаех - да - че е имал "десничарски" и "левичарски" периоди в творчеството си и лесно  установих кои картини от кой период са. На мен повече ми харесаха "левичарските" картини - щури, абсурдни, бурлескови, многоцветни.

"Суматоха", Златю Бояджиев

          Картините са "чистилището" на един художник, както може би стиховете са "чистилището" на поета.
          Дадох си сметка, че все по-малко неща правим с ръцете си, а все повече - с машини. Дори в изкуството - музиканти, художници, танцьори продължават да работят с ръце (освен с глава) и правят красиви неща, а - парадоксално - писателите - не. Те пишат с... печатарска машина. И с компютри. Посланието го има, но го няма рисунъка на буквите, няма я индивидуалната рисунка на текста. Почеркът.
          Някога на рисуването също са казвали "писане".
          А Златю е уникален. Картините му разказват, дърпат те за дрехите, чоплят ти  сетивата.
          Който има път към Стария Пловдив да иде да го види - ще погледа, ще помечтае, ще се пренесе някъде, където никога не е бил....

2 коментара:

  1. не знаех за "ляворък" период ... тази картина би трябвало да е от него ?

    ОтговорИзтриване
  2. Да - това е "Суматоха" - една от великите му картини. :)

    ОтговорИзтриване